В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, учениците от 2. а клас с класен ръководител г-жа Елена Янева посветиха часа по ФУЧ – Математика на една малко позната страна от живота на великия български поет и революционер Христо Ботев.
Децата научиха, че през 1872–1873 г. Ботев превежда и преработва учебник по математика, озаглавен „Първите четири аритметически правила и счетовете“. Той обогатява изданието със свои задачи, свързани с историята, географията и живота на българите, превръщайки математиката в средство за съхраняване на родовата памет и възпитаване на родолюбие.
С любопитство и ентусиазъм второкласниците разгледаха задачите, създадени от Христо Ботев, и дори се впуснаха в предизвикателството да решат част от тях. Така те откриха, че математиката не е само числа и действия, а може да бъде и път към миналото, историята и националните ни ценности.
Чрез тази вдъхновяваща среща с делото на един от най-значимите български будители учениците осъзнаха, че знанието, родолюбието и стремежът към просвещение са ценности, които продължават да ни водят и днес.
Да пазим паметта за народните будители и да предаваме техния стремеж към знание на следващите поколения!
Знаете ли, че Христо Ботев е написал учебник по математика? Историята е описана детайлно от Захари Стоянов в биографията на поета, но минава някак си мимоходом.
През 1872-1873 година, Любен Каравелов поръчва на Ботев да преведе от руски на български един много популярен в тогавашната Руска империя учебник, с цел той да бъде издаден за българските ученици в Османската империя. Ботев се заема със задачата и скоро преводът е готов, а книгата издадена под името „Първите четири аритметически правила и счетовете”. Само че, „преводът” е изключително свободен, „българизиран” и като изключим математическите правила си е направо авторски. От 65 задачи в руския оригинал, Ботев запазва само 9 и добавя 47 съвсем нови, които са свързани със знания по биология, астрономия, физика, география и история. Според някои педагози, това е първото прилагане на интердисциплинарен подход в български учебник, нещо изключително напредничаво за онова време. Освен това, гениалният ни поет и публицист поставя математическото обучение изцяло в български и патриотичен контекст. Как успява? Ето Ви само някои уникални примери за публицистичната дарба на Ботев и неговите задачи:
„Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по–напред от русите?”
„България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)”
„Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?”
И още доста други подобни примери.
Защо Ви разказваме тази история? Първо, защото тя показва колко малко знаем за истинските мащаби, дори и на една национална икона като Ботев. Освен гениален поет и голям революционер, някак си забравяме, че той е бил и изключително знаещ, интелигентен учител с безкрайно висока обща култура. Второ, учебникът, практически пренаписан от Ботев, е блестящ пример за това как родолюбието може да се слее дори с една точна наука като математиката.
Ботев е написал този учебник, когато е бил само на 25 години. Нека помним.“